Полезно

Как се подрежда театрален текст? Логичният начин е човек да отиде в книжарницата, да си купи сборник с пиеси и да види. Заради някои особености на средата обаче единен критерий за нещата рядко се поддържа, затова пряката справка може да доведе и до объркване (пет различни начина в пет различни книги). Моята препоръка е да се придържате към указанията в най-новото издание на „Официалния правописен речник на българския език на БАН“ („Просвета“, 2012 г.): вж. с. 133-134 или в пидиеф тук.


Примерен договор за авторски права (за преводачи на пиеси): ако се чудите какво да съдържа – прегледайте този образец в .pdf или направо си го свалете в .doc. Това е „бланката“, с която ми услужиха по-опитни колеги преди години, като единственото нещо, което добавих аз (след поредица от неприятни изживявания), беше клаузата за изрично изписване на името ми (без нея е твърде възможно преводачът да остане анонимен в повечето, ако не и във всички прессъобщения, плакати, програмки, сайтове и пр., дори и пиесата да му е лична кауза и сам да я е предложил на театъра).

Идеята, най-общо казано, е: сключва се договор, в който двете страни посочват на какво се съгласяват, а ако не го посочат, остава да важи „разписаното“ в закона. Затова е добре да помислите и да уточните и ето тези детайли:

  • изключително или неизключително ще е правото на ползване на превода (тоест дали същият ще може да се отстъпва на други ползватели);
  • за какъв срок ще се отстъпи въпросното право (максимумът е десет години, а ако в договора не е уточнен период, остава да важи зададеното в закона – три години);
  • как ще се формира възнаграждението (предварително уговорена сума в конкретен размер / процент отчисления от продадените билети / комбинация откупка + отчисления… или още по-гъвкави варианти, например определен процент за определен период от време, а след това – по-нисък и пр.).

Много ми хареса какво отбеляза адв. Анастас Пунев, когато се допитах до него за редовността на примерния договор по-горе: „Само да кажа, че колкото и да вярвам в договорите, практиката ми е, че най-често, когато страните искат да изпълнят договора, те се справят и без него, а когато не са се разбрали, никой договор не предпазва 100% и хората се отвращават от спора, ако възникне такъв“. Да, договор трябва да се сключи, но не, той не е абсолютна гаранция.


Повечето български театри са държавни. Това е пълният списък с детайлите за връзка с тях (в страницата на Министерство на културата, под чиято шапка се намират).


„Разпознайте ни като свои“ е откритото писмо за положението на театралните преводачи, което написах преди няколко години до Съюза на артистите в България и Академия „Аскеер“ с идеята то да бъде прочетено от всички, които имат дори малко любопитство и разбиране към този вид труд.


Съвет от опит: грижете се за авторските си права лично. Възможно е, нормално е, не е сложно. Избягвайте частното дружество „Театераутор“ (нищо на този свят не задължава вас или вашия автор да минавате през тях), а ако сте вече в някакви отношения, спешно ги подложете на щателен анализ и действайте съобразно.


Театрален етикет. Много е хубаво, че на страницата на Народния театър са събрани някои базови правила за цивилизовано държание в салона (аз бих ги формулирала по-различно, но това си е мой проблем – важното е, че тук са изредени на едно място). От десетилетия имам чувството (и не само в България, и не само в театъра), че т. 5 съм я сънувала, толкова много хора не я спазват – радвам се, че някъде поне мога да я видя черно на бяло.


Catalandrama (cat/es/en) – в този превъзходен сайт са събрани преводи на съвременни каталонски пиеси на различни езици. Авторите са десетки. Можете да си харесате някой по синопсиса му на английски, да помолите да ви го изпратят за четене на този или друг език, който ползвате, и ако ви хареса, да ме потърсите за превода на български.


Рубриката „Личности“ в сп. Homo Ludens съдържа няколко десетки интересни интервюта с театрали.


„Български книжици“ е единствената книжарница, предлагаща онлайн две възможности, които са ми особено важни: търсене по преводач и раздел „Пиеси“. Обособено място за театър имат и офлайн, така че след като се поровите из наличностите им в Мрежата, можете да си вземете каквото ви е заинтригувало както задочно, така и на „Аксаков“ 10 в София.

%d bloggers like this: