За мен

Neva Micheva
Фото: Атанас Шиников, 2020

Нева Мичева (1973, София)

Превеждам книги и пиеси и пиша за кино. Прощъпулникът ми в печата беше рубриката за радио „От въздуха подхванато“, която в. „Култура“ ми повери преди 20 години. Най-скъпото на сърцето ми начинание в по-ново време е рубриката за писма от читатели на в. „Тоест“. Първата ми среща с превода беше в кабинета на госпожа Валентина Топузова, при която започнах да ходя на уроци по италиански на 15. На 19 знаех, че искам да съм литературна преводачка. Първата книга, която преведох, беше „Частен въпрос“ на Бепе Фенольо – в тетрадка, на ръка, по време на една ваканция при баба ми Невена в Скравена. Първата книга, която преведох и излезе някъде, беше „Твърди Перейра“ на Антонио Табуки – в сп. „Съвременник“. В нея се разказва за един журналист, който, макар и нищо съществено да не умее, веднъж за момент успява да подреди света.

На театър ходя от дете, както впрочем и на цирк, а голямата ми любов бяха оперетите и пайетите на „Стефан Македонски“. Все още имам чудесна малка колекция от програмки – запазвах само тези от представленията, които най харесвах. Когато бях на 20, първи курс филология в СУ, пуснах обява във вестник: давам уроци по италиански. Бяха 90-те, вариант с учене без подработване не съществуваше. Обади ми се Валентин Стойчев, каза, че е директор на „Театър 199“ и да заповядам при него да поговорим. Аз мислех, че му се учи италиански, а той искал да назначи за разпоредители будни млади хора (не помня точните думи, но бяха в този дух) и попита: защо не дойдеш и не доведеш твоите приятелки? Така и стана. Нямам никакви бохемски задкулисни истории от едната си година там – бях твърде срамежлива и с много домашни. Но отчетливо помня вълнението от спектаклите всяка вечер и от прииждащите зрители, и от връстниците витизчии, които чакат пред вратата на тумби, и от гласа на Ицко Финци, който върви в тъмното покрай креслата и разказва за Жената в черно.

Повече за Рафта за драма >>

%d bloggers like this: