Пиеси на Серджи Белбел

Трите пиеси по-долу излязоха в обща книжка от поредицата „Театър х 3“ на „Панорама плюс“ през 2009 година.


„След дъжда“ (1993), 5Ж/3М

Една от най-старите пиеси на Белбел продължава да е актуална. И сред най-превежданите, поставяните и награждаваните, които някога е писал („Молиер“ 1999 във Франция за най-добра комедия). Години преди появата на „Офисът“ и на „Камера кафе“ в „След дъжда“ авторът разказва в леко сюрреалистичен тон за служителите особняци на една компания, които се срещат в различни конфигурации в таен пушком на покрива на 40 и кусур-етажна сграда. Заглавието идва от натегнатото предчувствие за дъжд – от две години въобще не е валяло и скришните срещи на върха на високата сграда вървят в атмосферата на тази реална, но и метафорична суша. (По текстове на Белбел са правени доста филми, има един и по „След дъжда“ – с Мариса Паредес и Кандела Пеня, които сигурно помните от „Всичко за майка ми“.)


„Времето на Планк“ (1999), 5Ж/2Мпрочети >>

„Всяка нова сцена бележи радикален обрат спрямо предишната. Белбел минава – в отлично разрешена драматична последователност – от комедия към мелодрама, от вътрешен конфликт към ситуационен театър, от сън към сапунена опера.“ (Хуан Карлос Оливарес, ABC) Един мъж гасне, край смъртното му ложе съпругата, четирите дъщери и съседът разговарят с него и помежду си за важните неща от живота. Във „Времето на Планк“ (нарочно търсено съвпадение между презимената на героя и физика Макс Планк) текстът се лее без препинателни знаци, защото е замислен като основа, която да бъде надградена с музика. „Без музика нямаше да се реша на нещо толкова сантиментално – казва Белбел. – В работите си целенасочено удържам чувствата, но тук съм се отпуснал: всички плачат и се обичат…“ Така или иначе, „Планк“ успешно е поставяна и без музика. Не и в България, където така и не стигна до сцена.


„В Тоскана“ (2006), 2Ж/2М – прочети пиесата >>

Красивият плакат на Рин Ямамура към постановката в Народния театър. Отсъствието на името на преводача вече разглеждам като проблем, който се старая да предотвратя още на ниво договор.

Действието на „В Тоскана“ се развива отчасти далеч от Тоскана, отчасти в съзнанието на главния герой, подозрителния архитект Марк, наскоро прехвърлил четиресетте, преуспял във всичко и въпреки това тревожен. Тъкмо постоянната му тревога вкарва първо в криза, а после и в разпад отношенията му с неговите близки – съпругата Жуана и приятелите Жауме и Марта. И нищо не помага, дори заплануваното от жена му пътешествие помирение до Италия…. Световната премиера на „В Тоскана“ е в Копенхаген (Северът обича Белбел). Разстановката на персонажите наподобява типичното за Ясмина Реза или Галсеран – двама мъже и две жени на средна възраст, хванати в момент, в който иначе завидната им ситуация започва да рухва под собствената си тежест.

„Когато стигнеш на върха на пирамидата на щастието, възникват два проблема: първо – отваря ти се прекалено много време за мислене и второ – оттук насетне гледаш само надолу. А това е много опасно…“ (думи на автора)

Легенда: 1Ж/1М – една жена/един мъж (персонажи/актьори)

%d bloggers like this: