Трите пиеси по-долу излязоха в обща книжка от поредицата „Театър х 3“ на „Панорама плюс“ през 2009 година.
„След дъжда“ (1993), 5Ж/3М
Една от най-старите пиеси на Белбел продължава да е актуална. И сред най-превежданите, поставяните и награждаваните, които някога е писал („Молиер“ 1999 във Франция за най-добра комедия). Години преди появата на „Офисът“ и на „Камера кафе“ в „След дъжда“ авторът разказва в леко сюрреалистичен тон за служителите особняци на една компания, които се срещат в различни конфигурации в таен пушком на покрива на 40 и кусур-етажна сграда. Заглавието идва от натегнатото предчувствие за дъжд – от две години въобще не е валяло и скришните срещи на върха на високата сграда вървят в атмосферата на тази реална, но и метафорична суша. (По текстове на Белбел са правени доста филми, има един и по „След дъжда“ – с Мариса Паредес и Кандела Пеня, които сигурно помните от „Всичко за майка ми“.)
„Времето на Планк“ (1999), 5Ж/2М – прочети >>
„Всяка нова сцена бележи радикален обрат спрямо предишната. Белбел минава – в отлично разрешена драматична последователност – от комедия към мелодрама, от вътрешен конфликт към ситуационен театър, от сън към сапунена опера.“ (Хуан Карлос Оливарес, ABC) Един мъж гасне, край смъртното му ложе съпругата, четирите дъщери и съседът разговарят с него и помежду си за важните неща от живота. Във „Времето на Планк“ (нарочно търсено съвпадение между презимената на героя и физика Макс Планк) текстът се лее без препинателни знаци, защото е замислен като основа, която да бъде надградена с музика. „Без музика нямаше да се реша на нещо толкова сантиментално – казва Белбел. – В работите си целенасочено удържам чувствата, но тук съм се отпуснал: всички плачат и се обичат…“ Така или иначе, „Планк“ успешно е поставяна и без музика. Не и в България, където така и не стигна до сцена.
„В Тоскана“ (2006), 2Ж/2М – прочети пиесата >>

Действието на „В Тоскана“ се развива отчасти далеч от Тоскана, отчасти в съзнанието на главния герой, подозрителния архитект Марк, наскоро прехвърлил четиресетте, преуспял във всичко и въпреки това тревожен. Тъкмо постоянната му тревога вкарва първо в криза, а после и в разпад отношенията му с неговите близки – съпругата Жуана и приятелите Жауме и Марта. И нищо не помага, дори заплануваното от жена му пътешествие помирение до Италия…. Световната премиера на „В Тоскана“ е в Копенхаген (Северът обича Белбел). Разстановката на персонажите наподобява типичното за Ясмина Реза или Галсеран – двама мъже и две жени на средна възраст, хванати в момент, в който иначе завидната им ситуация започва да рухва под собствената си тежест.
„Когато стигнеш на върха на пирамидата на щастието, възникват два проблема: първо – отваря ти се прекалено много време за мислене и второ – оттук насетне гледаш само надолу. А това е много опасно…“ (думи на автора)
Легенда: 1Ж/1М – една жена/един мъж (персонажи/актьори)