Анонсите по-долу са писани специално от Ж. Г. за най-обемното от всичките му издания до момента – българското. Сборникът „Девет пиеси“ (Жанет 45) все още може да се намери по книжарниците и съдържа повечето от моите 13 превода на Галсеранови текстове. Препоръчвам го, защото е красиво (благодарение на деветте „плаката“ на Люба Халева, въвеждащи всеки от текстовете – три от тях можете да видите по-долу), богато (с предговор от Явор Гърдев и огромен „речник“ на явлението Галсеран, по който с автора работихме дни наред) и ще ви послужи отлично за вземане на автограф при следващото му гостуване в България.
„Сърф“ (1994), 2Ж/2М
Непоставяна на българска сцена. Една от ранните комедии на Жорди, която той е склонен да зачеркне, но ми позволи да преведа за „Девет пиеси“, така че в книгата да може почеркът му да се проследи в развитие.
„Писал съм „Сърф“ на младини – толкова далечни, че по онова време още нямаше мобилни телефони. Нито мобилни приложения за едно или друго, разбира се. Трябва да се напрегна сериозно, за да си спомня сюжета. Един тип измамва свой приятел, като го прилъгва да инвестира в някакъв безумен бизнес с дъски за сърф с мотор (те впрочем съществуват, моят шурей имаше такава), което отприщва поредица от конфликти между гротескните персонажи… Не си я спомням с особена привързаност, но така или иначе в нея вече имаше няколко елемента, които по-късно редовно са се появявали в текстовете ми за театъра: ламтежът за пари и обществен престиж, търсенето на обич, самотата и известна анти-романтичност..“ (Ж. Г.)
„Верига от думи“ (1995), 1Ж/1М
Трилър, който разчита изключително много на думите. Мъж и жена, бивши съпрузи, разделили се по некрасив начин, се озовават на тясно място в ограничено време в нещо, което отначало прилича на пиперлив словесен двубой, а се оказва борба за оцеляване. Една от най-трудните за превод по ред причини, но и една от най-любимите ми.
„Много обичам киното. Честно казано, повече от театъра. Каталония е малка страна и възможностите да се пише за широкия екран са ограничени (макар че имам и няколко сценария, не е като да нямам). Подозирам, че донякъде заради това се насочих към театъра – защото беше възможен. Но както има жанрово кино – което между другото обожавам, – жанрови романи, жанрови телевизионни сериали, така жанровият театър е по-скоро рядкост. С „Верига от думи“ се опитах да направя трилър с психопат, който да предизвиква същите емоции, които буди в киното, само че откъм сцената. Бързо осъзнах, че не мога да се състезавам с киното, що се отнася до повествователната сложност, специалните ефекти или въобще зрелищността, затова се съсредоточих в употребата на най-автентичните театрални инструменти: сюжет, актьори, слово.“ (Ж. Г.)
„Дакота“ (1995), 1Ж/3М
Един мъж сънува бъдеще, което рязко се намесва в настоящето му и предизвиква странни и комични (но и малко мрачни) размествания на пластовете. Когато Жорди дойде на Софийския международен литературен фестивал в края на 2015 г., „Дакота“ (реж. Владо Пенев), беше в афиша на Сатирата и имах дивото удоволствие да го чуя да се смее до мен по време на спектакъла.
„Дакота“ е комедията, която съм писал с най-голяма свобода. Исках да се поровя в нечий помътен разсъдък, в главата на човек с разбъркани мисли, който се мъчи да си обясни какво му се случва. Така и писах: лудешката, а накрая всичко се осмисли от само себе си. Историята спонтанно си налучка логиката – особена и непонятна като тази на безумците… Трябва да кажа също, че в тази пиеса е и най-добрата комична сцена, която съм писал някога. Сцената, в която нашият зъболекар иска да открие дали зъботехникът има връзка с жена му, но никой освен него не схваща какво се опитва да направи, е сред най-забавното, което откривам в собствените си текстове.“ (Ж. Г.)
„Без резерви“ (1998), 2Ж/3М
Симпатична мошеническа комедия с безброй обрати. Оригиналното заглавие е Fuita, което е както „теч“ (в случая на газ), така и „бягство“, и други неща – поради неговата непреводимост, авторът позволява смени на други езици. На български е играна под надслов „Изборът на Марта“ (Варна), „Без задръжки“ (Сатирата), и пр.
„Винаги съм харесвал шарлатаните. И Дейвид Мамет ги харесва. Това е историята за една оплетена измама, написана в комедиен дух с привкус на водевил. Тръгва от действителен случай – един министър от каталонското правителство беше уличен в съвсем същото като в началото на пиесата: млад политик с бъдеще, чиято кариера отиде по дяволите в замяна на една вила. Помислих си, че подобен човек е идеалният наивник, когото банда шарлатани да оскубе до голо. …“ (Ж. Г.)
„Методът Грьонхолм“ (2003), 1Ж/3М
„В моя театър винаги има игра, а в случая с „Методът Грьонхолм“ доведох тази си склонност до крайност. Персонажите играят помежду си, а пиесата – със зрителите. Декорът е просто игрална дъска. Задават се правилата. Вкарват се препятствия. Играчите разгръщат стратегии. Единствената цел е да се спечели. Но за да бъде наистина интригуваща играта, много е важно да се определи залогът. Не е същото да проиграеш на зарове двайсет евро или например живота си. В нашия случай залогът не е чак животът, но нещо твърде близко: професионално издигане, което би обърнало живота на всеки, който успее да го постигне. На какво сме готови, за да се сдобием с работното място, за което винаги сме мечтали? Къде е пределът на нашата амбиция?..“ (Ж. Г.)
„Карнавал“ (2005), 3Ж/2М
„Полицейски трилър в театъра? Как се прави това? Как да се постигне на сцената такава степен на напрежение, че зрителите да изпаднат в трескавото вълнение, което предизвикват добрите трилъри в киното? Отговорът както винаги е: чрез историята, сюжета. Заплаха (в този случай – срещу живота на едно дете); обратно броене (30 минути, за да бъде осуетена смъртта му); паническа реакция в обществото (всичко може да бъде проследено онлайн); жертва (отчаяната майка); полицай, който се опитва да се пребори със злото (тук жена – инспектор Гаралда)…“ (Ж. Г.)
„Разговори с мама“ (2007), 1Ж/1М
„Разговори с мама“ е сценичната версия на едноименния филм от 2004 г. на аржентинския сценарист и режисьор Сантяго Карлос Òвес (Буенос Айрес, 1941–2010) – Conversaciones con mamá. Действието се разиграва между един възрастен мъж и неговата още по-възрастна майка: докато той продължава да е зависим и от нея, и от страховете си, и от всичко материално, тя умее да става все по-свободна. Представление с блестящата Меглена Караламбова все още се играе в Театър 199.
„В театралната адаптация сведохме действащите лица до две, за да илюстрираме процеса на узряване на един човек, обсебен от делнични терзания, който покрай примера на старата си майка постепенно открива кои са нещата, за които всъщност си струва да се живее.“ (Ж. Г.)
„Канкун“ (2007), 2Ж/2М
Комедия за две двойки на средна възраст, които отиват на почивка в мексиканския курорт и от дума на дума започват да откриват неочаквани истини за миналото, които ги отвеждат до чудати изкривявания на настоящето.
„Замислете се над това, как сте се запознали с вашия партньор. Спомнете си този момент. Готови ли сте? Пред очите ви ли е? Тогава няма как да не се съгласите, че по какъвто и начин да се е състояла вашата среща, тя е била случайност. Да не бяхте започнали работа в офиса, където сте се видели за първи път, да не бяхте отишли точно в онази дискотека, да не бяхте седнали до нея или до него в чакалнята… Станало е произволно, винаги е произволно, няма смисъл да се залъгваме. Не съществуват хора, предопределени един за друг, историите за намерената „половинка“ са врели-некипели. Вярно, имаме някаква свобода на избор и можем да кажем „той – да“ или „тя – не“, но в рамките на какъв процент от населението? Един смехотворен, незначителен процент. Което е практически равносилно на невъзможност за избор…“ (Ж. Г.)
„Бурунданга“ (2010), 2Ж/3М
Две млади двойки и един застаряващ бивш бунтар се срещат на бойното поле на един студенски апартамент, за да премерят сили в изобретателността и в истината.
„Бурунданга“ е романтична комедия. Като зрител много обичам романтичните комедии и винаги съм искал да напиша една от тези истории, в които любовта възтържествува напук на всички препятствия. Да, голям почитател съм на романтичните комедии. Харесвам ги, защото са истина, защото привличането между хората е онази сила, която всъщност движи Вселената, защото от циниците, продажниците и нищетата ни спасява единствено любовта. Очевидни работи. За публиката в Испания пиесата съдържаше допълнителен стимул, защото двама от персонажите ѝ са членове на ЕТА, а въпросът за местния тероризъм се зачекваше за първи път в комедия. Но това е само детайл. „Бурунданга“ разказва за неща, които сме готови да направим от любов, и за неща, които сме готови да простим от любов. И го прави по най-старомодния начин, включително с вълшебна отвара – като сън в някоя лятна нощ…“ (Ж. Г.)
„Кредитът“ (2013), 2М
„Казват, че театърът бил лесна работа. Един персонаж иска да постигне нещо, а друг му пречи. Ето ви конфликт. От него се раждала драмата, казват. В тази пиеса един тип има нужда от кредит, който банковият служител не желае да му отпусне. Първият изглежда беззащитен, у втория са и хлябът, и ножът. На пръв поглед няма начин балансът на силите да се промени, но ето че скромният просител вади скрит коз. Твърди, че притежава дарба – абсурден талант, благодарение на който ще задуха друг вятър. И най-безумните заплахи, поднесени с достатъчна сериозност, могат да прозвучат убедително. Тази история е не толкова за парите, дадени на доверие, колкото за доверието, дадено на доверие – за способността да убеждаваме другите в какви ли не неща, дори най-идиотските.“ (Ж. Г.)
„Отвратителните“ (2019), 2М
Непоставяна на българска сцена. Комедия с бароков език. Сценична адаптация на нашумялата книга със същото заглавие на испанеца Сантяго Лоренсо. Един немлад вече мъж неволно си навлича неприятности с властта (или поне той така си мисли) и с помощта на своя всеотдаен чичо бяга от града и се скрива в пустеещо село, където започва да осъзнава предимствата на живота далеч от хората. (Виж повече.)
„Работехме с Жауме Бушо̀ по сценария на един филм, когато той ми препоръча романа на Сантяго Лоренсо. Страшно ми хареса заради богатството на езика си и радикалността на главния герой. Почудихме се дали не може да се приспособи за театрална сцена. Първото ни усещане беше, че едва ли – не виждахме как би могла да се драматизира история, която е на практика описание в трето лице на живота на един мъж, решил да се оттегли от света и да живее в изолация. Като се позамислихме още малко обаче, намерихме начин да изведем диалог между откъснатите разказвач и разказван и да вложим в него драматично действие. Така животът на Мануел и битката му да се откъсне напълно от обществото, при все че обществото не ще и не ще да го пусне, доби театрална форма.“ (Ж. Г.)
„Фицрой“ (2021), 4Ж
Четири алпинистки, близки приятелки и отдавнашни партньорки в катеренето на трудни маршрути, са си наумили да станат първата свръзка изцяло от жени, която ще покори патагонския връх Фицрой. Недалеч от върха обаче експедицията им е поставена под въпрос: първо от физическия проблем на една от тях, а после – от душевното състояние на всичките. Изплуват тайни, търсят се сметки, анализират се причини, признават се грешки, дават се обещания, изказват се предположения – последната височина за преодоляване е нематериална, но не по-малко трудна от скалната стена пред Ана, Кати, Жулия и Лаура.
„Докато изчакват „прозорец“ от добро време, за да предприемат финалната част от изкачването си на връх Фицрой, на четири алпинистки им се налага спешно да преразгледат мотивацията си. Да продължат нагоре предполага опасности, които не е имало как да предвидят, а да се върнат означава да се откажат от възможност, която повече няма да им се удаде. Тази комедия е за нещата, които сме готови да рискуваме, за да постигнем целите, които сме си поставили.“ (Ж. Г.)
„Уикенд на село“ (2022), 2Ж/3М
Непоставяна на българска сцена, преводът е още в чернова. „Една двойка се кани да изкара почивните дни в пасторална обстановка с намерението да се отдаде на правене на любов и да зачене първото си дете. Стопаните на къщата за гости обаче никак няма да помогнат да им стане романтично и уикендът извън града действително ще се превърне в нещо незабравимо за главните герои, но не по причините, които са очаквали. Комедия за родителството и неговите мистерии, в която едни чудати селски хора ще ни накарат да си зададем въпроса дали всеки, който пожелае, бива да създаде ново човешко същество на този свят.“ (Ж. Г.)
Легенда: 1Ж/1М – една жена/един мъж (персонажи/актьори)
Уточнение: Жорди Галсеран е двуезичен. Първите версии на пиесите си пише на каталонски, вторите (с леки промени в имената и реалиите) сам превежда на испански. Десет от дванайсетте изброени по-горе текста съм превела от каталонски, а само два (адаптациите по произведения на испаноезични автори „Разговори с мама“ и „Отвратителните“) – от испански.
Трето действие 