Първото убежище на Марилия Сампер

Марилия Сампер за пиесата си „Радостта“, за високопарността и за някои неща, за които си струва да се прави театър.

Марий Росен: „И всички отговори са под формата на въпроси“

Марий Росен за писането, четенето, пеенето, сблъсъка на идеите с материята, поуките от актьорството за режисьора, учителите си, студентите си и много друго.

Крис Шарков: „Все по-малко дресьор, все повече акушер“

„Парадоксално е, но ако си представиш един-единствен зрител, за когото правиш дадено представление, можеш да имаш много по-точен адрес и да достигнеш до повече хора.“

Две първолачета

Сезон 2021/2022 започва с две премиери на нови преводи – на 13 септември в ДТ „Стефан Киров“ в Сливен и на 15 септември в МГТ „Зад канала“ в София.

Петър Денчев: „Всеки проект за театър без чувство за социалност е егоцентрична територия на естетически фашизъм“

Защо е нужен театърът?
Защото е общностно изживяване и в най-профанните си форми. Като такова предполага, че може да приема различни социални роли – на социален буфер, на фактор на неспокойствието, на политически инструмент, на интелектуално изживяване, което разобличава колективните илюзии.