Тина Махкота: „Опитвам се да бъда гласът на автора“

Театралният превод ми доставя огромно удоволствие – чрез него ставам част от екипа. Поставянето на една пиеса впряга заедно наистина много хора, затова и оживлението и вълнението покрай това са големи. Влизаш в „кухнята“, улавяш чувството и пулса на живота зад кулисите…

Любов Костова: „Не се страхувайте да започнете“

Няма значение как и защо ще направите първия си превод, важно е да го направите. Освен това, няма никакво значение дали пиесата ще я поставят веднага. Един преведен текст може да отлежи в чекмеджето, докато си намери точния театър/режисьор/публика. И гледайте театър!

Жорди Галсеран за приключенския театър, опашката на змията и баклата в градината

Най-важното в драматургичното писане е добрата идея. А най-трудното е да разбереш дали действително ти е хрумнало нещо добро, или не.

Боряна Пенева и Милко Йовчев: „Не можеш да си актьор и да си пасивен“

Моля, представете другия.
Б: Милко е едно дете с брада, голяма коса и още по-голяма душа. Футболист, пътешествник, актьор, бъдещ световен кинорежисьор и най-якият баща за децата ми.
М: Боряна е най-чистият човек, когото познавам. Което я прави и много дълбока актриса и най-прекрасната майка.

Петър Денчев: „Всеки проект за театър без чувство за социалност е егоцентрична територия на естетически фашизъм“

Защо е нужен театърът?
Защото е общностно изживяване и в най-профанните си форми. Като такова предполага, че може да приема различни социални роли – на социален буфер, на фактор на неспокойствието, на политически инструмент, на интелектуално изживяване, което разобличава колективните илюзии.