Марта Флувиа̀: ефимерно, тоест изключително

Каква е личната ти връзка с театъра? А важността му според теб?

Започнах като зрител. В тийнейджърските си години ходех на представления всяка седмица, бях очарована от ставащото на сцената. Ето защо после учих театър, балет, бях актриса, правих хореография на мюзикли, дълги години се занимавах с продуциране на постановки… И сега представлявам драматурзи. Театърът е част от ежедневието ми, откакто се помня. Както по работа, така и за разтуха. Говорим за живо, ефимерно изкуство, което заедно с музиката, е едно от най-съществените явления в историята на човечеството. И именно това, че е ефимерно, го прави изключително, незаместимо с нищо друго: случва се веднъж, пред очите ни, само тук и сега.

С какво се занимава един театрален агент? Ти имаше ли от кого да вземаш пример, когато започваше?

Има различни типове агенти и дейността им се различава. Аз лично се старая да защитавам авторските права на моите клиенти – когато тяхна творба се поставя, това да стане при най-добрите за тях творчески и икономически условия. Друга моя грижа е произведенията им да стигнат до възможно най-много продуценти и театри по света, така че текстовете да имат шанс да попаднат на онези, които ще се влюбят в тях. Когато „сгледата“ се получи, за мен е като магия – пиесите са хиляди, продуцентите, режисьорите, директорите имат безброй варианти пред себе си, така че е истинска привилегия, когато се спрат на нещо и се ангажират с него… В Испания фигурата на театралния агент доскоро беше рядкост. Да, има една по-стара агенция, „Де Артече“, но тя представлява основно чуждестранни автори – Уди Алън, Ерик-Еманюел Шмит. Кой знае какви примери не съм имала, но тъй като открай време съм свързана с театъра, бях наясно как се работи с авторските права. Идва публиката, плаща за билети, процент от приходите отива за автора – то е и твърде логично, няма никаква мистерия в този процес. Базовото условие е драматургът да получи своя дял. Оттам нататък се старая творбата да иде при най-добрите продуценти и актьори, което веднъж постигам, друг път – не. (Смее се.)

Какво те мотивира да станеш агент?

След години в продукцията и директна работа с актьори, режисьори, осветители и така нататък, доста се уморих. Това е стресиращ свят на голямо его и остри характери, а мен винаги са ме интересували предимно текстовете, винаги съм обичала да чета. Тогава ми хрумна, че в Испания реално няма човек, който да менажира правата на драматурзите. Мислих около година и се хвърлих в дълбокото. И извадих късмета скоро да заработя с най-добрите каталонски автори. Това, че те ми оказаха доверие, ме окуражи да продължа. Сега в агенцията сме двама души на пълен работен ден плюс двама на свободна практика: Диего в администрацията и аз в управлението плюс Касандра в социалките и Адам за поддръжка на сайта.

Коя част от работата ти е най-времеемка?

Наех Диего, защото се оказа, че има много работа по събирането на отчисленията. Изчисляване, проследяване, получаване – полагащото се на авторите да стига до тях по ефикасен, бърз и прозрачен начин. Отначало го правех лично, но видях, че ми е нужен човек да се занимава само с това, за да мога аз да се посветя на оформянето на договорите и на популяризирането на драматурзите. Истината е, че всяко нещо, което искаме да е добре направено, си иска времето и труда. Та с Диего сме в офиса всеки ден по минимум осем часа. (Смее се.)

Ти ли предлагаш на авторите да ги представляваш, или те идват при теб?

По малко от всичко. На първите драматурзи, които поех, обясних аз какво възнамерявам да правя и те се присъединиха. Други, по-нататък, са ме търсили по своя инициатива. А се е случвало и на премиера да се заговорим с автора, да му обясня как работя и да започнем сътрудничество. Едно трябва да уточня – с онези, които представлявам, имам нужда да сме на една вълна. Обичам да работя с хора, с които си имаме думата и общуваме в приятелски дух; не ми харесва да върша каквото и да било под напрежение, с трудни личности. Мога да кажа, че с всичките си драматурзи в момента съм в сърдечни отношения, които ме радват безкрайно и ме зареждат с желание да действам.

Как процедираш, когато те потърси непознат, да кажем начинаещ автор?

Ако авторът е непознат, то аз, естествено, преценявам кандидатурата му. Известността сама по себе си не е критерий – всички са започнали отнякъде, от някакъв първи текст… Какво ми е нужно, за да повярвам в него ли? Да прочета няколко пиеси, по възможност да гледам една или повече постановки по тях и да видя, от скромната си гледна точка, какъв шанс за по-широко представяне има авторът.

Има ли драматург, когото би „откраднала“ от друга агенция?*

Никога не бих, не е красиво. (Смее се.) Но има автори, на които много се възхищавам и с удоволствие бих представлявала: Дейвид Мамет, Ясмина Реза, Нийл Лабют, Тенеси Уилямс…

* Въпрос, зададен под въздействието на френския сериал „Десет процента“ (Бел. Н.М.).

Имаш ли фиксиран „пакет“ от услуги, или предлагаш на всеки онова, което е нужно само на него?

В момента представлявам шестнайсет автори, от които повечето са каталонци и любопитното е, че спрямо всеки имам различни професионални задължения. Правата на Бернар-Мари Колтес се оказаха в портфолиото ми, тъй като международната му агенция търсеше агент, който да следи произведенията му на територията на Испания – допаднало им как работя аз и се свързаха с мен. С аржентинеца Клаудио Толкачир започнахме, след като се погрижих за едно много голямо негово турне – истината е, че той е доста самостоятелен и го представлявам само в определени случаи, подходът е смесен. Неотдавна поех няколко мадридски автори, които още не фигурират в сайта – тях ще представлявам само в Каталония, преведени на каталонски. Няма фиксирана схема; говорим си с авторите и стигаме до взаимноудовлетворително решение: дали при мен да е цялото им творчество, или отделна пиеса, дали да е за целия свят, или само за Испания и така нататък.

Кажи честно: чела ли си всички пиеси на всичките си автори?

Не. (Смее се.) По простата причина, че някои от тях са много плодовити – Жузеп Мария Бенет и Журнет, да речем, или Серджи Белбел. Но нямам автор, от когото да не съм прочела минимум два текста. А и се старая да гледам всичките им премиери в Испания (за чужбина опитвам, но няма начин да успея). Обожавам тази част от заниманието, защото тя реално е резултатът от всичките ни усилия.

Какво цениш най-много в един текст?

Факторите са много. Има пиеси, които изглеждат по-„лесни“, но се получават наистина добре в определен вид театър или трупа и чрез тях достигат до публика, за която могат нещо да направят. От друга страна, има пиеси, които явно са мислени за държавни сцени, не за комерсиална циркулация… Мисля си, че – стига писането да е качествено – всяка пиеса и всеки стил може да намери добра реализация.

Как би описала каталонския театър в момента?

Много сложен въпрос, защото и каталонският театър е сложен – с куп течения, разклонения и стилове. Има отдавна утвърдени имена като Жузеп Мария Бенет и Журнет например, бащата на съвременната ни драматургия, или големите от следващото поколение като Жорди Галсеран и Серджи Белбел… после цяло съзвездие от по-млади и съвсем млади автори, доста несходни едни с други: Жорди Касановас, Марта Бучака, Клаудия Седо̀, Жуан Яго… Каталонският театър е много богат, на много слоеве: от Националния театър и Театре Люре (Свободния театър) с техните подбрани афиши до най-комерсиалните зали навсякъде се играят каталонски пиеси. И макар Барселона да не може да се похвали с най-многото театри и най-мащабните сценични сезони или събития, тя е забележителна люлка на драматурзи. Ето какво характеризира каталонския театър и аз съм много горда с него.

Назови трима каталонски драматурзи, които би препоръчала за спешен превод и опознаване в България.

Трудно ми е така, продукцията на всички ми е важна… (Смее се.) Но хубаво, след тази уговорка бих посочила текстовете на Клаудия Седо̀ – авторка във възход, която прави много интересен театър, социален, личен, специфичен, на актуални теми. Тя има една пиеса, озаглавена „Като кучка на поляна“ (Una gossa en un descampat), която е просто чудесна. Друг за посочване е Жуан Яго – това са хора горе-долу от едно поколение, малко под 40-годишни, които пишат леко, но критично, с много ирония и чувство за хумор. Смятам, че Жуан е от онези, за които тепърва ще се разчуе. Да не забравяме и Гилем Клуа, разбира се: най-новият му текст, „Лястовицата“, е превъзходен. Но не мога да не добавя тук Марта Бучака, Марта Барсело̀… Ами твърде малко е трима (смее се), обичам си ги като мои деца.

Кои от пиесите от каталога ти пътуват най-много по света? Докъде стигат и имаш ли специфични наблюдения относно тези места?

Без съмнение авторът, чиито произведения най-много пътуват, е Жорди Галсеран. И това няма защо да ти го казвам, понеже чудесно го знаеш (смее се). От големия успех на „Методът Грьонхолм“ насам това е драматургът от Испания, който най-много се поставя по света. Добре познати в чужбина са и текстовете на Белбел, Бенет и Журнет, Марта Бучака, Рамон Мадаула, Пау Миро… Мисля, че много страни, в които се поставя добър театър, наблюдават каталонската драматургия под лупа. В Аржентина винаги следят какво правим тук, както и в Централна Америка, в Румъния има голям интерес, в Гърция, Италия. Факт е, че най-често и най-надалеч отиват комедиите (те пълнят зали и носят приходи). От друга страна, „Каре“ на Пау Миро ни най-малко не е смешна, а доста си попътува. Когато една пиеса е на ниво, добрите продуценти и режисьори са склонни да заложат на нея и без да е комедия…

Договори имаме във всички ибероамерикански държави, както и в почти всички европейски. В Европа най-изгодни за драматурзите са Франция, Англия и Германия – там билетите са най-скъпи, хората са в състояние да отделят редовно средства за театър, а и фигурата на автора е добре дефинирана, затова авторските права се зачитат в срок и без проблеми. В Турция и Италия, от друга страна, нещата сякаш стават по-бавно и бюрократично. Но съществени затруднения не съм срещала никъде – хората, в крайна сметка, се стараят да се справят колкото се може по-добре. Вярно, веднъж в Доминиканската република се оказа, че са изплагиатствали една от пиесите на Галсеран – сменили заглавието от „Кредитът“ на Big Capital и пола на героите от мъжки на женски… За късмет, един тамошен продуцент, който беше решил да поставя „Кредитът“, ни съобщи и взехме мерки. Но това е изолиран случай.

Има ли пиеси, които ти е по-трудно да лансираш зад граница?

Тези на по-непознатите автори. Трудно е, ако една пиеса не е пожънала успех на испанска сцена, да убедиш някого в чужбина, че си струва. А се случва постановки да не проработят заради режисурата, актьорските изпълнения или друг малшанс – и ето че после става сложно да лансираш текста, дори да е прекрасен.

На страницата на агенцията има вариант правата на даден автор да се заявят както от професионалисти, така и от аматьори. Получаваш ли много заявки от любителски трупи?

Заявката за правата е формуляр, в който желаещите да ги придобият попълват основни параметри на бъдещия спектакъл: брой места в залата, цена на билетите, предвиждан брой на изиграните представления, тип продукция (независима или по-голяма, по-комерсиална). Когато получим формуляра в агенцията, преценяваме и изпращаме адекватна оферта. Това важи изключително за професионалистите. Голямата разлика при любителите (да, имаме стотици заявки от любители) е, че за тях сме облекчили процеса до степен дори плащането да става през страницата ни: изпращат искане, отговаряме и плащат в няколко прости стъпки. Усъвършенствахме процеса през пандемията, докато си седяхме затворени по домовете…

Какви са отношенията ти с преводачите?

Отлични (смее се). Винаги съм смятала, че преводачите са нашите очи в другите страни. Те са тези, които най-добре познават и местната култура, и салоните, и хората, които се занимават с театър, и често ни дават жизненонеобходима информация за възможното бъдеще на пиесите в техните държави. За мен те са насъщни.

През януари агенцията ти навърши шест години. Какво научи за това време?

Да ценя писането като форма на труд – сложността на това да се изправиш пред белия лист и да го изпълниш със стойност. Няма ли текстове, няма и театър. През последните години го осъзнах с пълна сила.

---

Марта Флувиа̀ (1970, Барселона) е човекът, с когото трябва да се свържете, ако искате да поставите в България пиесите на Жорди Галсеран, Серджи Белбел, Пау Миро. Освен всичко хубаво, което може да се каже за нея по отговорите ѝ по-горе, бих добавила и следното: Марта е изпълнена с разбиране за различните ситуации, в които се прави театър, и бди не само над драматурзите, които представлява, но и над театрали, които не познава: ако сте начинаещи, любители, представители на застрашена ниша в независимия театър, тя винаги ще има специално предложение за вас и ще постави най-отгоре в приоритетите си възможността пиесите да се играят.

Първата снимка е моя, от 27 септември 2022 г. – Марта Флувиа̀ в кафене „Мелиндро“ в град Кардедеу. Втората е от офиса ѝ в Джирона, на нея се вижда и сътрудникът ѝ Диего.