Марилия Сампер за пиесата си „Радостта“, за високопарността и за някои неща, за които си струва да се прави театър.
Author Archives: Нева
Марий Росен: „И всички отговори са под формата на въпроси“
Марий Росен за писането, четенето, пеенето, сблъсъка на идеите с материята, поуките от актьорството за режисьора, учителите си, студентите си и много друго.
От Одисей до Зенит: две пиеси от Люиза Кунилие
Над две десетилетия делят създаването на „Безбрежна шир“ и „Кучето“, във всяка от които се срещат по двама персонажи на кръстопът (мъж/Одисей vs жена/Електра, Медея, Федра, Антигона в първата и възрастен vs млад във втората, без да броим кучето). Пиесите си търсят сцена!
Крис Шарков: „Все по-малко дресьор, все повече акушер“
„Парадоксално е, но ако си представиш един-единствен зрител, за когото правиш дадено представление, можеш да имаш много по-точен адрес и да достигнеш до повече хора.“
Марта Флувиа̀: ефимерно, тоест изключително
„Няма ли текстове, няма и театър“ – каталонката Марта Флувиа̀ разказва какво е да си агент на драматурзи.
Отвратителна работа
Един мъж влиза в сблъсък с властите, забягва от големия град, в който живее, и заживява в запуснато селце. Неочаквано открива там най-добрата версия на своята личност, а не след дълго – и най-лошата… „Отвратителните“ е театрална адаптация на Жорди Галсеран и Жауме Бушо по едноименния роман на Сантяго Лоренсо. Пиесата си търси театър!
Педроло: седем разказа от 70-те
Седем каталонски научнофантастични разказа от 70-те търсеха издател на български (и намериха)
Две първолачета
Сезон 2021/2022 започва с две премиери на нови преводи – на 13 септември в ДТ „Стефан Киров“ в Сливен и на 15 септември в МГТ „Зад канала“ в София.
Валентина Бояджиева: „Театърът на хартия е нещо хубаво и възможно, стига да не си самотен мохикан“
„В нашия език има думи за почти всичко, но трябва да ги знаеш или да не те мързи да ги потърсиш.“
Тина Махкота: „Опитвам се да бъда гласът на автора“
„Театралният превод ми доставя огромно удоволствие – чрез него ставам част от екипа. Поставянето на една пиеса впряга заедно наистина много хора, затова и оживлението и вълнението покрай това са големи. Влизаш в „кухнята“, улавяш чувството и пулса на живота зад кулисите…“