„Парадоксално е, но ако си представиш един-единствен зрител, за когото правиш дадено представление, можеш да имаш много по-точен адрес и да достигнеш до повече хора.“
Category Archives: Разговори
Марта Флувиа̀: ефимерно, тоест изключително
„Няма ли текстове, няма и театър“ – каталонката Марта Флувиа̀ разказва какво е да си агент на драматурзи.
Валентина Бояджиева: „Театърът на хартия е нещо хубаво и възможно, стига да не си самотен мохикан“
„В нашия език има думи за почти всичко, но трябва да ги знаеш или да не те мързи да ги потърсиш.“
Тина Махкота: „Опитвам се да бъда гласът на автора“
Театралният превод ми доставя огромно удоволствие – чрез него ставам част от екипа. Поставянето на една пиеса впряга заедно наистина много хора, затова и оживлението и вълнението покрай това са големи. Влизаш в „кухнята“, улавяш чувството и пулса на живота зад кулисите…
Любов Костова: „Не се страхувайте да започнете“
Няма значение как и защо ще направите първия си превод, важно е да го направите. Освен това, няма никакво значение дали пиесата ще я поставят веднага. Един преведен текст може да отлежи в чекмеджето, докато си намери точния театър/режисьор/публика. И гледайте театър!
Жорди Галсеран за приключенския театър, опашката на змията и баклата в градината
Най-важното в драматургичното писане е добрата идея. А най-трудното е да разбереш дали действително ти е хрумнало нещо добро, или не.
Боряна Пенева и Милко Йовчев: „Не можеш да си актьор и да си пасивен“
Моля, представете другия.
Б: Милко е едно дете с брада, голяма коса и още по-голяма душа. Футболист, пътешествник, актьор, бъдещ световен кинорежисьор и най-якият баща за децата ми.
М: Боряна е най-чистият човек, когото познавам. Което я прави и много дълбока актриса и най-прекрасната майка.
Петър Денчев: „Всеки проект за театър без чувство за социалност е егоцентрична територия на естетически фашизъм“
Защо е нужен театърът?
Защото е общностно изживяване и в най-профанните си форми. Като такова предполага, че може да приема различни социални роли – на социален буфер, на фактор на неспокойствието, на политически инструмент, на интелектуално изживяване, което разобличава колективните илюзии.
Трето действие 